Пуста Испания е доста празна Европа или дори празния свят, обръщайки гръб на това, което сме били, за да се отървем от последните следи от човечеството, интегрирани с околната среда. И така става. Добре познава а Матиас Енард което направи този сюжет кисел, както и меланхолична и ясна критика към бъдещето на нашата цивилизация. Или може би просто очарователна извадка от това, което бяхме вчера и днес не бихме могли да бъдем отново.
За да работи върху докторската си дисертация за живота в страната днес, етнографът Дейвид Мазон напусна Париж, за да се установи за една година в отдалечено село заобиколен от блата на западния бряг на Франция.
Докато преодолява дискомфорта в селския свят, Дейвид осъществява контакт с колоритните местни жители, които посещават кафе-колмадо, за да ги интервюират. Те се ръководят от Марсиал, кмета гробар и домакин на традиционния банкет на членовете на Братството на гробарите.
В този великолепен празник, където вина и деликатеси вървят ръка за ръка с легенди, песни и спорове за бъдещето на погребалната служба, Смъртта с любопитство им предлага тридневно примирие. През останалата част от годината, когато Мрачният жътвар хване някого, Колелото на живота хвърля душата им обратно в света, в бъдеще или минало време, като животно или като човешко същество, така че Колелото продължава да се върти .
В този великолепен и многостранен роман, който съчетава страхотно доза хумор и добре известната ерудиция на автора, Матиас Енард изкопава бурното минало и съкровищата на родната си Франция през последното хилядолетие от нейната история, но без да изпуска от поглед съвременните страхове и с надеждата за утре, в което човешкото същество бъде в хармония с планетата.
Вече можете да закупите романа „Годишният банкет на Братството на гробарите“, от Матиас Енард, тук:
Първата глава, списанието на етнолога, е прекрасна. Безсмислен и наивен персонаж, това е глава, пълна с хумор. По -късно гледната точка се променя към всезнаещ разказвач, стилът става тежък и героите губят всякакъв интерес, не е необходимо те да обясняват защо и какво етнологът не е видял, нито живота на предците. В моя случай само копнеех полевият дневник на безстрашния изследовател да се върне на сцената.
Страхотни бележки, Юли. Благодаря!