Започвайки от анекдотичното, намирам приликите, които се откриват в телевизионните интервенции между Емили Блънт и Jennifer Lawrence. И двете споделят самочувствие, което нарушава старите канони, както трябва да бъде, на актрисите като по-сериозни, винаги йеративни диви с малка талия, за да се развият отвъд своите филмови изпълнения. И така напрежението се премества към момчета като Том Круз, мумифициран за каузата на невъзможното и вечна младост.
Ще бъде нещо, което приятелката Емилия вече се е върнала от всичко. Въпросът е, че онази естественост, която прави актьорите и актрисите достъпни и хуманизира, винаги носи удоволствие. Въпреки че без съмнение в случая с Блънт въпросът отива по-далеч и предполага принадена стойност като актриса. Защото естествеността означава увереност, изобретателност, креативност, всички онези дарби, които осигуряват сигурност в изкуството, в което човек се потапя.
И от другата страна на камерите сякаш се случва нещо подобно. Не знам доколко Блънт ще внесе своите дози импровизация, след като същността на всеки от героите й е позната. Въпросът е, че най-абсолютната достоверност граничи с неговите документи. И това винаги е в полза на филмите, в които се появява. Ако към това добавим и факта, че случайно или поради особени вкусове, много от ролите му са ограничени до някакъв съспенс, нещата за мен придобиват по-големи измерения предвид пристрастията ми към този тип жанр.
Топ 3 на препоръчаните филми на Емили Блънт
Спокойно място
НАЛИЧЕН ТУК:Във втората част има повече екшън, защото сюжетът трябваше да се активизира по някакъв начин в продължение. Но това, което е наистина вълшебно в това предложение, е как успява да ни измъкне от постоянно напрежение към мъртво спокойствие. Тишината на животното, което ще бъде плячка, на човека, който ще бъде нападнат от извънземното... Емили Блънт предаде на причината за мъката, пренесена във физическото, в погледа, в риктуса, във всеки жест.
Защото, разбира се, диалозите трябва да са честни, така че извънземните да не ги преследват. Всъщност семейство Абът е можело безопасно да бъде спасено, като е говорило на жестомимичен език с дъщеря си Регън. Проследява историята на семейство, което живее в къща в гората на Ню Йорк, като внимава да не издава никакъв звук. Ако не те слушат, не могат да те преследват...
На ръба на утрешния ден
НАЛИЧЕН ТУК:Повече от извънземни... По този повод точно партньорката на Том Круз във филм, в който тя перфектно играе постмодерна героиня, практически апокалиптична между днес и онова дистопично утре, което може да ни очаква. Въпросът е дали тя и нейният приятел Том ще успеят да постигнат ухрония, да предложат алтернатива на победения свят.
В бъдеще дивашко извънземно нашествие на Земята ще има за цел унищожаването на човешката раса. Историята се развива точно в този момент, когато мъж (Том Круз) и жена (Емили Блънт) правят всичко възможно да устоят на атаката и по този начин да предотвратят изчезването си. Главният герой е един от най-опитните войници, участващи в тази груба война, тъй като той се бие в нея от дълго време.
В деня, в който умре по време на битка, той се забива в непрекъснат цикъл в стил „Заседнал във времето“, което ще го накара постоянно и неизбежно да възкръсва, възраждайки се отново и отново в същия ден, когато умре, за да се бие и да умре отново. в същата война . Всеки изминал ден войникът умира отново. Неговата цел всеки път, когато се събуди, е да стане още по-смъртоносен войн, способен да спре извънземното нашествие.
След многобройни опити той ще разбере, че мисията му е да избегне атаката, тъй като опитът му показва, че щом извънземното завоевание започне, човешката раса няма шанс за оцеляване. Главният герой ще трябва да промени събитията в цикъла, в който е хванат, за да избегне унищожаването на човека, унищожаването на нашата планета и неговата смърт. По този начин войникът ще открие истинската важност на всяко действие и последствията от него, както и всичко, което се крие зад...
Oppenheimer
НАЛИЧЕН ТУК:В много по-умерена роля от гореспоменатите, Емили носи голяма част от напрежението на сюжета около героя, способен да създаде атомната бомба. Тя е гласът на съвестта не само на физика, способен на атомната идея, обърната към най-зловещото, но и на цяла цивилизация, която носи на плещите си Опенхаймер. Защото Студената война можеше да направи всичко, щом някой натисне червения бутон.
Между обратите и обратите в ретроспекцията, Блънт винаги изглежда придава последователност на ролята на физика, изложен на света като нов ecce homo, който трябва да носи атомната вина, както в последната присъда.
Без да е забързан филм от гледна точка на сюжета (логично, тъй като е биография), форматът има тази нотка на повратна точка, способна да промени света, отвъд всичко, освен създаването и точното използване на атомни бомби...