Доколкото разбирам, реализмът като актуална повествователна тенденция поема значителни трудности. Вникването в осезаемото и светското за избиране на блестящи аспекти на повествованието е само на нивото на онези създатели, които наблюдават света с перспектива между критично и осакатяващо И все пак това се оказва един вид мултифокален жанр според автора реализъм на Буковски, социалният реализъм на Делиб, маниерите реализъм на Перес Галдос, екзистенциалистическият реализъм на Милан Кундера...) изключително необходимо литературата да бъде и инструмент за изучаване и анализ по -близо до детайлите от всякога постигнати от най -големите човешки или социални теории.
Джон Ъпдайк беше един от онези реалистични писатели, които се впуснаха в уникалната мисия на реализма като препитание, изпълвайки го с хумор, отчужденост, носталгия, социална критика или друг нюанс, който би могъл да послужи на каузата му да лиши човешкото същество от гледна точка на техните мотивации, решения и взаимодействия.
В своята явна мисия да разказва от всекидневието, в крайна сметка да композира блестящи сюжети, в които герои като Хари Ангстром, известен също като заек и циклично възстановен по време на своята библиография, поемат контрола на този реализъм, чрез чийто фокус можем да видим в неговия случай най -грубата реалност в Съединените щати.
Но извън единствената сага, Ъпдайк беше плодовит автор с повече от двадесет романа зад гърба си. Така че с дължимото позоваване на началото на великата му работа за Хари Заек Ангстрем, ще говорим и за други негови романи ...
Топ 3 на препоръчаните книги от Джон Ъпдайк
Бягай заек
С началото на сагата „Заек“, авторът се впусна в една приятна история около Хари Ангстрем, която ще го придружава десетилетия, като публикува нови вноски на всяко десетилетие, сякаш героят се храни от жизнените промени на самия автор.
Несъмнено повествователен ангажимент за дешифриране на реалност, субективно коригирана през годините и която представя Хари Ангстрем в контрола на неговите решения и неговите обстоятелства, които от своя страна служат на причината за критичния възглед за потопеното човешко същество в конвенциите и стандартите.
Сагата ще донесе на автора две награди Пулицър за втората и третата вноска. Но като се има предвид общата перспектива на творбата, изглежда по -уместно да се подчертае началото на сагата, отправна точка, критичният момент, в който ни се казва как Хари решава да изостави всичко, включително съпругата и децата, за да даде себе си в търсенето на този неразгадаем етап, психопатичен за едни, безотговорен за други, на свобода, близка до разврата.
Когато заекът е директно прицелен от пушката на реалността, той в крайна сметка прави джогинг, с който успява да избяга от всичко. Ето как откриваме света под новото въображение на Хари.
И ето как ходим с герой на моменти гротескно, на моменти ясен. Персонаж, който между киселинния хумор, непочтеността и търсенето на „нещо“ успява да трансформира детайлите на рутината в изненадващи нови интерпретации.
Кентавърът
Голяма част от сегашната ни мъдрост и практически всички човешки и социални аватари на нашето западно общество намират отражение в древността със специално внимание към онези алегории, които гръцката и римската митология предполагат, с техните богове, техните полубогове, своите герои и цялата тази поредица от пориви и страсти, които раздвижват сюжетите на тези нетленни произведения.
Затова Джон Ъпдайк искаше да приспособи една от тези старогръцки легенди към настоящата сцена. Баща може да бъде онзи Хирон, надарен с опит, наука и знания. И без съмнение съвременният Хирон не би искал нищо повече от това синът да се превърне в Прометей като същество, на което да прехвърли цялата си мъдрост, за да го направи още по -добър човек, герой на нашите дни.
Смъртта, която преследва Хирон веднага щом получи стрелата на Херакъл, е нещо като болката от разстоянието между баща и неговия юношески син, който вече не вижда никаква доктрина в баща си.
Този вид митологичен релеф между лъжещия Хирон и Прометей, който ще получи безсмъртие като подарък от Хирон, придобива специален послевкус с тези нюанси на спускане към реалността, към нашето време ...
Вещиците от Истуик
Този роман на Джон Ъпдик е странност, странност, обезпокоителен отклонение на тона и доказателство, че като автор може да се справи с нови жанрове извън традиционния си реализъм. Много от нас все още си спомнят филма от осемдесетте години, който просто адресира естетиката далеч над други основи на повествованието.
Но хайде, и филмът не беше лош. Защото макар да е вярно, че знанието за езотеричните дарби на трите разведени жени стои в основата на сюжета, ние също се наслаждаваме на романа детайли, които се подиграват на социалните условности или които се задълбочават в чувствата на провала на тази трансцендентална фигура, която е бракът.
Арбитражът, който прилага техните правомощия на практика от тези жени, и пристигането на Дарил Ван Хорн завършва с катарзис от магия, хумор, критика и сексуалност.
