През 2016 г. ни напусна Имре Кертеш, унгарски писател, Нобелова награда за литература за 2002 г.. Говорим за писател, нахлул насилствено творчески от престоя си в концентрационните лагери Аушвиц и Бухенвалд, когато е едва 14-годишен.
В случаи като Кертес в крайна сметка почти всяко упражнение в разказа се превръща в прикрита биография, в смесица от мечти и идеи, изковани в ада на трагедиите, които е трябвало да изживее.
Само по този начин можем да пристъпим към прогонване на това, което сме преживели. Романизирайте, за да се потопите в сюрреализма на живота, романизирайте, за да търсите точка за хумор, като по този начин хвърляте лукава усмивка на света, свят, който не само не ви е унищожил, но ви е направил истински писател, оцелял от ужаси..
И сред самата задача на творческото освобождение винаги се прокрадват въпроси за това как човешкото същество може да се превърне в чудовище. Как може едно общество да остане безучастно пред ужасите на един хирургически вмъкнат идеал.
Кертес не е бил плодотворен писател, но неговите творения се четат днес със съществена човечност.
3 препоръчани романа на Имре Кертес
Няма дестинация
Най-парадоксалното в изтърканата метафора за влака като възможност или живот е, че влаковете за концентрационните лагери нямат никаква възможност или дестинация.
Превръщането на преживяванията на юноша сред ужасите в своеобразно делириално търсене на щастие се превръща в литературен трик, краен ефект, който дешифрира неуправляемата нужда на клетките ни винаги да оцеляват, като по този начин може да ни убеди в оазиса в пустинята или в късмет в нова зора ...
Резюме: История на годината и половината от живота на юноша в различни нацистки концентрационни лагери (опит, че авторът е живял в собствената си плът), „Без съдбата“ не е автобиографичен текст.
Със студената обективност на ентомолога и от иронична дистанция, Кертес ни показва в разказа си нараняващата реалност на лагерите на смъртта в техните най -ефективно перверзни ефекти: тези, които бъркат справедливостта и произволното унижение и най -нечовешкото ежедневие с отклонение форма на щастие.
Безстрастен свидетел, „Без съдбата“ е преди всичко велика литература и един от най -добрите романи на XNUMX -ти век, способен да остави дълбока и трайна следа в читателя.
Детективска история
По-оживено предложение, книга, която може да се чете за развлекателни цели в детективския жанр, но в крайна сметка оставя необходимия екзистенциален остатък, управлявал унгарския автор.
Резюме: Член на тайната полиция на латиноамериканска държава, без да уточнява, разказва малко преди да бъде екзекутиран опита си в корпуса. По този начин отново се появяват въпросите, които Имре Кертес винаги ни задава: Как човешкото същество е включено в машината на диктатурата? Как можете да участвате в него?
В този случай Кертес го разказва от гледна точка не на жертвата, а на палача. С изключителна икономичност, със студенина, той обяснява изпадането на човек в морално безразличие и окончателното обедняване на душата и по този начин намира един от ключовете за разбиране на нашето време.
Последният хан
Всички имаме запазен билет за последния хан. Последното място, където ще лежим, преди да напуснем сцената. В последния хан всеки прави баланс на своите закрити и висящи сметки. Писателят винаги има предимството, той може да затвори жизнеспособното счетоводство, разказа за дните си с по -голямо изобилие, като подхожда към всичко с ясна искреност, тази от последните дни ...
Резюме: В последно художествено начинание тежко болен писател измисля текст, който представлява висцерално и понякога обезпокоително свидетелство за неговите преживявания и за борбата на човешкото същество за достойнство при екстремни обстоятелства. По този начин Имре Кертес трансформира хрониката на своето „предверие до смърт“ в произведение на радикална искреност и непреодолима яснота, с писане винаги на хоризонта, като оправдание за съществуването си. Последната велика работа на Нобеловата награда за литература за 2002 г.
