Френската литература се радва на богата и разнообразна повествователна сцена с автори, които се отличават с авангардни предложения като тях, всеки по свой начин, Уелбек o Фоенкинос; или най-продаваният ноар с Фред Варгас o Льометр. Всички тези велики разказвачи и много други се радват на наследството на a Жорж перец че в краткото си съществуване той показа преливащ капацитет в тази цел на своите експерименти.
Изразител на недоумение и отчуждение, на сюжета, притиснат към наративния синтез като алхимия, където героите дестилират душата си. Удивителен автор във всички онези аспекти, в които езикът придобива друго измерение, било то проза или стих, статия или есе. Това е Перец, който ни се явява полифацетичен във всяка от своите книги.
Блестящ в текстовете и може би замъглен в душата си от онова неотдавнашно зловещо наследство от унищожение на евреи, което го запича в детството със загубата на родителите му. Въпросът е, че литературата отново като плацебо в най-личното или като сублимация в творческия аспект беше разгърната в произведение, натоварено с този краен смисъл и този трансцендентен остатък от добрата литература.
Топ 3 препоръчани романа от Жорж Перек
Спомням си
Да помниш означава да цитираш себе си, дори с риск да не си взел решенията, които в онзи друг момент се задават на хоризонта. Ето защо началото на разказа, с който разглеждаме събитията, предлага искреност, суровост, меланхолия, изповед. С „Помня” излагаме на другите други идеализирани дни, в които нещата се случваха и минаваха странно, винаги наобратно, с тяхната точка на веселие, лиризъм и объркване. Просто другият фокус, необходим за разбиране на вчерашния ден или дори на най-далечната епоха в новата история.
„Помня“ се превърна с годините в пътуване в колективната памет на една страна. Този опис на спомени, съставен от 480 записа, които винаги започват с думите, които дават заглавието на книгата, се превърна в една от иконите на мемориалната литература на всички времена. Спомени от детството и младостта на един от най-добрите писатели на XNUMX-ти век, през които дефилират актьори, писатели и политици, но също и метростанции, булеварди или кина на Париж, който вече не съществува, но е от съществено значение за разбирането на настоящата панорама на европейската култура . В нов превод на Mercedes Cebrián пристига една от легендарните творби на Жорж Перек.
отвличане
Поне старите приказки започнаха добре, но тази дори не беше това. От самото начало мистериозно проклятие надвисва неумолимо над героите и докато историята се развива, вездесъщността му озадачава самия читател.
Когато Тонио Воцел изчезва, жертва на отвличане, задържан, избягал, потиснат?Полицията, неспособна да дешифрира правилно многобройните улики, които са му представени, не прави нищо повече, освен да си затваря очите. Приятелите на Тонио предприемат действия по въпроса, но и те, колкото и да са близки до истината, ще станат жертва на неуловимия убиец. Хуморът обаче продължава да цари в книгата.
Читателят също има възможност да изпробва изобретателността си, тъй като решението, едновременно неуловимо и очевидно, внимателно скрито и същевременно злонамерено просто, никога не разкривано, но винаги излагано на показ, е пред очите му. Ще знае ли изобщо как да го види? Ще успее ли да открие автора на този хаос?
Инструкции за употреба за живота
Всеки продукт с неговите инструкции, които определят употребата и изхвърлянето като парадигма, ни заблуждава. Нищо не трябва да се изхвърля в един цикъл освен живота. Така че е по-добре да имате някои добри инструкции, когато животът се обърка или заплашва разруха...
С удоволствието на колекционер, Перец ни показа, че литературата също е игра и че зад завесата на ежедневието се крие поезията на анодина. Зад фасадата на обикновена парижка сграда той намери архив с разкази. Разказването е също така да се научите да гледате, да улавяте житейските истории, които съставят това монументално пъзел което все още наричаме реалност.
Дойдох до тази книга във време, когато литературата заплашваше да се превърне в прекалено меланхоличен свят. Открих в него щрих на живот. Влюбих се в Бартълбут и неговия луд проект, зад който стои страхотна интуиция: тази красота понякога е безполезна и следователно по-красива. Преминах през хилядите и една истории, които се разказват тук, обвити в същото удивление, с което си представям, че Ренесансът трябва да е изследвал своите шкафове от любопитства. И знаех, че литературата може да бъде нещо друго: много сериозна игра, която отразява най-палавата ни усмивка.
