Една от книгите, които всеки амбициозен писател днес трябва да прочете, е Докато пишаНа Stephen King. Другият може да е този: Frantumaglia, от противоречивата Елена Феранте. Спорно в няколко отношения, първо защото се смяташе, че под този псевдоним ще има само дим, и второ, защото се смяташе, че подобно откритие може да е маркетингова техника... съмнението винаги ще има.
Но обективно, който и да е авторът зад, Елена Феранте той знае за какво се говори, когато пише, и още повече, ако това, за което говори, е именно актът на писане. Както в много други случаи, никога не боли да започнете с анекдотичното, за да надникнете по -дълбоко в даден въпрос.
Анекдотът в това есе, което ще ни разкаже за творческия процес, е за самата дума frantumaglia. Термин от собствената семейна среда на автора, използван за определяне на странни усещания, лошо записани спомени, deja vú и някои други възприятия, натрупани в някакво отдалечено пространство между паметта и знанието.
Писател, засегнат от тази фрамумалия, е спечелил много в този бърз старт пред празната страница, тези усещания водят до изобилни и нови идеи по всяка тема, която трябва да бъде обсъдена или всеки сценарий, който да се опише, или някаква внушителна метафора, която да се включи.
И така, от анекдота, ние се приближаваме до бюрото на Елена Феранте, където тя съхранява книгите си, своите скечове и мотивите си за писане. Бюро, където всичко се ражда случайно и в крайна сметка е подложено на ред, който в крайна сметка противодейства на случайността и вдъхновението.
Защото писмата, интервютата и конференциите, включени в тази книга, са родени там, на това трезво и магическо бюро. И чрез този почти епистоларен разказ ние достигаме до най -интимното ниво на писателя, където се смесват необходимостта от писане, креативността, която го движи, и дисциплината, която в крайна сметка язди.
Можете да си купите книгата Франтумалия, Последната книга на Елена Феранте, тук:
1 коментар за «Frantumaglia, от Елена Феранте»