3-те най-добри филма на Alfred Hitchcock

Страхът направи напрежение като творческа сублимация. Хичкок притежаваше тази дарба за пресъздаване на всеки страх между символи, които се свързват с подсъзнанието и неподозирани обрати на неговите сюжети. Виртуоз, който много липсва на цвета. Преди всичко, за да обобщи изкуството си с еволюцията на кино, което винаги е било технически усъвършенствано, но все още се нуждае от гениални предложения.

Остават ни обаче незабравими филми, наситени със сцени, които именно поради това доминиране на символичното над мечтаното ни шокират и завладяват. От най-търсените драми по онова време до авангардни трилъри за техните дни. Сценарии, събрани от велики романи или обзаведени от преливащото му въображение. Десетки велики произведения, които са валидни и до днес.

Има моменти, когато Филмографията на Хичкок, отвъд сцената във ваната в «Психоза», която за мен представляваше откриването на киното като изкуство, което те обзема от най-тревожното недоумение. Като онази жена, с уникална прилика с починала съпруга, която изглежда скитаща по време на разпита на заподозрения съпруг. Докато не го накара да си признае. Въпреки това, когато разследващите отидоха да благодарят на посочената жена за предварително уговорената й роля, тя ги увери, че не е могла да отиде...

O cuando el preso prepara el plan de fuga con el enterrador, accediendo a ser metido en un ataúd como única forma de escapar para después ser liberado por este. Hasta que, ante la tardanza, enciende una cerilla dentro del ataúd al escuchar la tierra caer y descubre que lo acompaña el susodicho enterrador, fallecido inesperadamente.

В рамките на субективност, която добрата работа на Хичкок никога не може да обхване, ние ще изберем това, което е за мен най-доброто от него най-доброто от Хичкок. Пригответе се за селекция, която ще ви взриви...

Топ 3 препоръчани филма от Alfred Hitchcock

Непознати във влак

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Идеалното престъпление не съществува. Освен ако някой друг не го направи вместо вас, в този случай мотивите избледняват и перфектното алиби се появява без повече думи. Умът, способен да измисли въпроса, беше не друг, а умът на Патриша Хайсмит, cargada como ya sabemos de insondables tormentas. La cuestión es que Hitchcock engrandeció aún más la propuesta.

За улеснение на въпроса поне единият от двамата герои трябва да познава част от живота на другия. По този начин предложението за обмен на престъпления може да има по-голямо първоначално приемане. Диалозите между Гай и Уокър ни обсаждат с усещане за най-странно предателство. Насилието, импулсът да пожънем живот ни изглежда като синергия между умове, разположени на прага на враждата, способни на всичко.

Guy, un joven campeón de tenis, es abordado por Bruno, un joven que conoce su vida y milagros a través de la prensa y que, inesperadamente, le propone un doble asesinato, pero intercambiando las víctimas con el fin de garantizarse recíprocamente la impunidad. Así podrían resolver sus respectivos problemas: él suprimiría a la mujer de Guy (que no quiere concederle el divorcio) y, a cambio, Guy debería asesinar al padre de Bruno para que este pudiera heredar una gran fortuna y vivir a su aire.

Заден прозорец

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Същото Stephen King retomó el asunto de la convalecencia y del encierro en «Misery» como la más claustrofóbica de las presentaciones. Casi nada ocurre para quien espera una recuperación física. Pero en ese ínterin donde la vida de uno mismo se detiene puede ocurrir las cosas más insospechadas porque el foco cambia y aspectos que pasan inadvertidos se transforman en las sombras de la vida que siempre acechan pero a las que casi nunca se les hace caso…

Por la parte que le toca al creador de la idea original en su vertiente cinematográfica, Hitchcock consideró que la vida de los demás pasaba por ser demasiado rutinaria. Todo apunta a la medianía, a la normalidad en los vecinos sonrientes que nos desean los buenos días. Pero si nos detenemos un momento podemos adentrarnos en el gusto voyerista de la observación más íntima. Y quizás ahí descubramos que nada era tan «normal»…

Стюър, фотожурналист, е принуден да почива с единия крак в гипс. Въпреки компанията на приятелката си Кели и неговата медицинска сестра Ритър, той се опитва да избяга от скуката, като наблюдава от прозореца на апартамента си с бинокъл какво се случва в къщите отсреща. Поради поредица от странни обстоятелства той става подозрителен към съсед, чиято жена е изчезнала.

психоза

ДОСТЪПНО НА ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПЛАТФОРМИ:

Типичният трилър шедьовър. Прецедентът за стотици филми, в които най-зловещата психопатия надвисва над дежурния герой. Само дето Хичкок натоварва идеята от най-човешките филии и фобии, за да направи лудостта по-осезаема.

Норман Бейтс може дори да има известен начален чар. Любезният човек да задава въпроси на улицата. Но по същия начин, по който Ед Гейн, действителният герой, на който се основава Бейтс, скри огнените си адове от травматично детство, Бейтс не е това, което изглежда. Маскировката на майка му е ужасяваща, защото отвъд своята простота ни води до онова лабиринтно пространство на атавистични страхове, травми и вина.

Всичко се отприщва като омраза, фокусирана върху Марион Крейн, неочаквания пътник, който спира в мотела на Бейтс, защото всяко място е добро за нея да избяга в средата на бурята. Ето защо има известно усещане, че някой, който идва от собствените си тъмни светове, се озовава в устата на вълка. Последната ви вечеря с Бейтс не е пропиляна. Предстои му да се срещне с Норман и горката му болна майка...

5 / 5 - (6 гласа)

1 коментар за «3-те най-добри филма на Alfred Hitchcock»

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните за коментарите ви.