Лара намира онази сезонна работа, с която да получи пари, които оцветяват червените й номера в синьо. Една проста работа като рецепционист в къмпинг в Мадрид. Фигурата на Азие, монитор за тенис с неговия флирт външен вид и неговата красноречие скоро привлича вниманието на Лара, която, въпреки че е свикнала с такъв тип момчета с преструвки за величие и знаеща за тяхната привлекателност, не може да спре да му се посвещава по инерция усмивката ти.
Една проста среща, която въпреки това ще отприщи буря, като лекия бриз, който предвижда бурята, и корабокрушението на емоциите в морето от желания. Лара има късмет, намерила е удобна работа и лятна любов, която я държи в онзи идеален облак от усещания, сковани от удоволствието и нейните ендорфинови хормони.
Но този вид любовна скоба, типична за лятото, винаги има моменти на съмнение. С течение на дните и наближаването на лятото Лара започва да се замисля дали тази любов е била остров или наистина е успяла да стъпи на континента на голям континент. Известно време любовта генерира непреходно пространство, още повече през лятото, терен, където човек се движи инстинктивно, несъзнателно.
Най -смешното е, че той също има тези съмнения. Азие предполага, че може да има нещо повече, че може би това е възможност за нещо неочаквано и по -трайно. Старата, противоречива, магическа и меланхолична представа за ефимерното, за лекотата като романтично отражение или като недвусмислен знак за пълна връзка.
Дилема между усещанията и реалността, между възможността за мимолетна любов като вечна любов, онези стари съмнения, които ни нападнаха някое лято, по -специално това лято, в което се научихме да летим.
Можете да си купите книгата Лятото се научихме да летим, Новият роман на Силвия Санчо, тук: