Съспенсът, този трилър с разнообразие от аргументи, непрекъснато се приспособява към нови модели. Напоследък домашният трилър изглежда настоява за представянето на смущаващи истории, никога по-добре от епицентъра на познатото, за да предложи съмнения за най-близките ни.
Но определени модели винаги се поддържат. Защото когато въображаемото вече има своите препратки, заредено с атавистични емоции, прибягването до него осигурява перфектна контекстуализация и мимикрия. Нещото за къщата далеч от света, между буколичното и зловещото е нещо повтарящо се. В този случай въпросът би насочил повече към "блясък" на Stephen King само че се обърна към нови фокуси, дори психеделични.
Къщата не само крие кошмари и лудост, но и преобразява всичко. Той вече не е просто обезпокоеният писател в неуморното си търсене на истории. В тази къща всеки се поддава на нейния мрачен trompe l'oeil, до степен да бъде погълнат от него, като създание, надарено с разнообразие от измерения, където душите могат да бъдат заключени завинаги. Даниел Келман Той не изрязва думи от заглавието... може би е имало вариант, миг преди точката, от която няма връщане. Точно в момента, когато вътрешен глас, инстинкт, който настояваше за необходимостта да избяга за просто оцеляване.
Сценарист в разгара на творческа и брачна криза току-що пристигна ―придружен от съпругата и дъщеря си― в чисто нова планинска къща. Декември е. Синьо-белият студ на ледниците, горите, скрити от гъста мъгла, течението на река и дълбока и тиха долина обещават най-накрая ново начало. Нова възможност да завърши сценарий, който му се съпротивлява, и да се опита да се помири със съпругата си.
Нещо обаче се случва в къщата. Малко по малко контурите на реалността започват да се размиват и това, което изглеждаше като идилично бягство, се превръща в обезпокоителна спирала от дисфункционално поведение. Трябваше да отидете е завладяващо четиво. Една клаустрофобична история, в която реалността е обагрена със сюрреализъм, а ужасът не е представен с шок, а като зловещ сън, чиито части не пасват напълно.
