Как да не му сложа физиономия веднага. Стотици филми, в които се появява лицето на вече ветерана Джаксън, придават солидност на всеки сюжет. Почти винаги като второстепенна или поне като допълваща друга централна интерпретация. Да не се бърка с Лорънс Фишбърн (Матрицата) въпреки сходната им физиономия. На първо място, защото нищо общо с добродетелите на единия и другия. Второ, защото Самуел доста се ядоса, когато повдигнаха темата за приликата му.
Въпросът е, че Джаксън е типичният актьор, за когото се осмеляваш да гледаш филм. Нещо като Морган Фрийман, стойност, която гарантира основателни интерпретации, способни да дадат трансцендентност на най-безвкусния сюжет. Но също така Джаксън обикновено е успешен в много от филмите си, които в крайна сметка първо се превръщат в блокбъстъри, а по-късно в класики.
Нашият приятел Самуел е роден във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1948 г. Започва актьорската си кариера на сцената през 1970 г. Дебютира в киното през 1981 г. с филма Together for Days. През 1980-те години той се появява в редица независими филми, включително Jungle Fever (1991) и Направи правилното нещо (1989).
Джаксън стана звезда през 1990-те години с поредица от роли в хитови филми. През 1994 г. той участва в Pulp Fiction, филм на Куентин Тарантино, който се превърна в култова класика. През 2000-те Джексън продължава да бъде популярна звезда. Той се появява във филма за супергерои „Отмъстителите“ (2012) и неговите продължения, както и в екшън филмите „Омразната осморка“ (2015) и „Стъкло“ (2019).
Джаксън е един от най-доходните актьори на всички времена. Той е носител на множество награди за работата си, включително три номинации за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля. Той също така е защитник на различни каузи, включително равни права за всички граждани.
Топ 3 препоръчани филми на Самюъл Л. Джаксън:
Протежето
НАЛИЧЕН ТУК:Филм с очакваните продължения „Разцепване“ и „Стъкло“. Но в случая с тази първоначална творба, Джаксън достига митично ниво по отношение на представянето на антигероя, на врага, който трябва да бъде победен от некласически герой, затънал в собствените си сенки... Без съмнение, шедьовър с тази маниакална нотка за любителите на комикси.
Трябва да се каже, че Брус Уилис се справя страхотно и като нетипичен супергерой, люлеен според капризите на своя откривател и инструктор, самият Джаксън. Тандем, който не можеше да работи по-добре. Най-лошото в този филм е, че не мога да го развия много по-нататък. Защото последният обрат е майсторски...
Pulp Fiction
НАЛИЧЕН ТУК:В този случай главната роля на Траволта привлича повече внимание и може би затова я избирам на второ място по отношение на простите интерпретации на Джаксън. Откриваме и филма, в който плодотворната идилия между Самуел и Тарантино сочеше към много други филми, където събирането винаги работеше перфектно.
Колкото до самия филм, той несъмнено бележи преди и след в разглеждането на киното като седмо изкуство. Заради способността му да деконструира сюжета, заради способността му да открадне абсолютното внимание на зрителя във всяка сцена чрез своята фотография, но също така и заради диалозите му, които понякога граничат със завладяващ сюрреализъм. За да възстановите ентусиазма на забързан екшън малко след това. Винаги черен хумор, който бродира всичко и накрая множество четива за представения свят, било то пародия на киното, на градския подземен свят, на властта, на успеха, на пороците и всичко, което идва преди него, веднага щом интерпретации, дадени на филма.
Джанго разкован
НАЛИЧЕН ТУК:Като пример за това, което е посочено за връзката между Тарантино и Самюел Л. Джаксън, служи този филм, в който Самуел успява да бъде един от най-омразните типове в кинематографичната вселена. Черният верен слуга на белия собственик, способен да сподели омразата си към всеки, който не споделя цвета на бялото му дупе. Сцените на Джаксън са очарователно влудяващи, избродиращи ролята на презрян, каквато в няколко други случая съм откривал.
Вече знаем филма или можем да си представим, ако не сте го гледали, че той върви през кървави пътища, за които Хайнц потрива ръце, умножавайки производството на кетчуп. И все пак откриваме и тези странни сцени на пауза, на максимално напрежение. Голяма част от това напрежение ни е дадено от погледа на Джаксън, помрачен, докато зловещото стане осезаемо.