Най -елегантната формална изтънченост не е пречка за паралелно изграждане на гениални сюжети. Колкото и много други автори се опитват да противоречат на тази балансирана представа за литературата. Ето защо случаят с Аржентина Луиза Валенсуела, reconocida en todo el mundo, invita a seguir en la fe de que escribir no tiene por qué ser erudición o mero entretenimiento como valores únicos y antagónicos de la gran literatura o la literatura comercial.
En este gusto por la síntesis, Valenzuela tira de un gusto vanguardista en forma y fondo, huyendo hacia adelante de posibles etiquetados y posibilitando esa confluencia en su bibliografía de una poderosa ambivalencia lectora. Novelas y relatos que ofrecen nuevas armonías con las que acompasar realidades que siempre transcurren en paralelo con nuestro mundo. Personajes expuestos a devenir tan inexplicables como próximos a nuestra evolución en última instancia.
Con Luisa Valenzuela leer es descubrimiento y paciente sensación de apertura a nuevos focos. En su vertiente de ficción cualquiera de sus tramas siempre aporta esa noción fresca de quien dispone de argumentos como traídos de musas de lo prosaico. En su faceta ensayística no la tengo tan ubicada, pero seguro que será algún gran descubrimiento más adelante.
Топ 3 на препоръчаните романи на Луиза Валенсуела
Сутринта
Todo escritor llamado a la exploración y a la vanguardia afronta en algún momento la tarea de someterse al género de la научна фантастика. Със сигурност повече към социологически аспект, ако щете, с неговите дистопии и други, но научна фантастика в края на деня, защото бъдещето винаги е плодородното пространство, където да се проектира литература на бъдещето, на паралелни светове, на всичко необходимо повишаване на умствената конструкция на дежурство.
Действието се развива в неопределено и несъвършено бъдеще, където домашното затваряне, покриването на лицето с воали или общуването през екрани са част от сегашната нормалност. Осемнадесет писатели на борда на кораба El Mañana са отвлечени от група командоси, лишени от преживяванията и думите си: изтрити за миг от литературната вселена.
Защо е толкова важно да ги заглушите? Има ли изключителен език за тях? От какво се страхуват управляващите? Служителите на реда са унищожили всички произведения на Елиса Алгараняс, изтръгнали са я от библиотеката и са я затворили в стая, сама с лаптопа си, която преглеждат седмично и след това изтриват цялото му съдържание. В този контекст тя ще се опита да отговори на вашите въпроси и заедно с Естебан Клементе и Омар Катвани, хакер и преводач, ще се впусне в история за любов, делириум, конспирации и опасности, чието пристанище може да бъде невъзможен отговор .
Una novela que surca los ríos del lenguaje hacia el origen de la creación. Que indaga sobre la identidad y el poder que pueden ejercer las personas a través de las palabras. Que combina la redención del humor con la agudeza de la reflexión. Y que anticipa la violenta reacción frente al empoderamiento femenino irrefrenable de los últimos años. Una obra culmen en la trayectoria de Luisa Valenzuela.
Божият виц
Hay relatos y cuentos que en realidad son propuestas novelísticas, invitaciones al lector a seguir hilvanando tramas deconstruidas, fragmentadas o simplemente inconclusas adrede. La cuestión es cerrar cada capítulo con ese camino tentador que no se elige. Y el asunto resulta metalingüístico en cuanto al alcance de esos motivos del escritor, ese esquema de la potencial narración que nunca llega a ser en favor de otra que sí finalmente ocurre. Luisa Valenzuela juega con todos esos supuestos en uno de sus cócteles más interesantes.
El chiste de Dios nos propone el desafío de intuir hacia dónde van sus personajes, por qué registros devienen las historias, cuáles son los debates entre la figura del narrador, el autor y sus protagonistas. Como si se tratara de una partida de dados en la cual el azar por instantes incide y por instantes cede espacio a la trama, Luisa Valenzuela sobrevuela los intervalos de la imaginación (dando un rodeo a las expectativas preconcebidas) para invitar a su aventurado baile con el lenguaje: ahí donde el lenguaje es factible de hacer striptease con las letras, sin olvidar el valor del sentido y del sin sentido. Pura invención documentada, porque si algo caracteriza a nuestra autora es su capacidad de cernir los tonos del fuego y esparcirlos en esa ocurrente amalgama, mitad ficción, mitad “realidad” de una narrativa inigualable.
Пресичането
Всяко приключение има своето пътешествие. Защото излизането не преминава през вече маркирани пътеки, а по -скоро маркира това собствено пътуване, което може да бъде измъчено от препятствия, неудобства и непредвидени събития, но това в крайна сметка предполага упражняване на максимална свобода. Сексуалната еволюция на всеки от тях е и това пътуване, което трябва да се открие, ако наистина човек е готов да бъде свободен по този въпрос ...
Пътуването произвежда ефекта от скачането по пързалка в тъмното: невъзможно е да не усетите емоцията на маршрута и емоцията да не знаете къде ще отиде и къде ще свърши. В този роман «Има и явен и непринуден еротизъм, който съчетава въображението със суров секс, женското желание и мъжката гениталност, смесвайки съставки, които правят насладата на сетивата ограничение и уникално преживяване, където границите между външното и вътре, по най -добрия начин на свещеното посвещение. "
